21 август 1992 г. - NASA губи връзка с космическия апарат „Марс Обзървър"

Дата: 21/08, 00:30

През 1993 година НАСА решава да възобнови изследването на Марс и изпраща мощна орбитална сонда, която се нарича “Марс Обзървър” (Mars Observer). Учените възлагат много надежди на този апарат, тъй като се очаква да проведе топографски наблюдения на повърхността, да провери за изпарения от повърхността на Марс , да направи мониторинг на праховите бури, да разучи подробно структурата на атмосферата. Общата цена на проекта е 813 милиона долара!

Контактът със “Марс Обзървър” е загубен на 21 август 1993 година - само три дена преди пристигането! Вероятната причина за загубата е повреда в двигателната система, която е причина апаратът да се върти неконтролируемо около оста си.

Недоволството сред научния свят е голямо. Много надежди са възложени, много средства са похарчени, никакви резултати не са постигнати. От този момент нататък програмата на НАСА не само по отношение на Марс, но по отношение на всички междупланетни изследвания търпи коренна промяна. Следва ново поколение космически апарати, които се оценяват като ‘faster, cheaper, better’ (“по-бързи, по-евтини и по-добри”).

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1737 г. — В София е обесен самоковският владика Симеон Самоковски, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско.
1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Начало на Втората битка при Шипка.
1886 г. — Извършен е неуспешен преврат в България срещу правителството на княз Александър I Батенберг, който довежда до съставяне на временно правителство, начело с Климент Търновски.
1897 г. — Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.
1898 г. — Основан е бразилският футболен клуб Вашко да Гама.
1911 г. — Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра; намерена е през 1913 г.
1944 г. — Започва Конференцията в Дъмбъртън Оукс, която е прелюдия към създаването на ООН.
1959 г. — Президентът Дуайт Айзенхауер подписва изпълнително нареждане, с което обявява Хаваите за 50-ти щат на САЩ.
1965 г. — Изстрелян е космическият кораб „Джемини 5“ с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад.
1968 г. — Инвазия на войските на Варшавския договор в Чехословакия, вж. също Пражка пролет.
1983 г. — Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е застрелян на международното летище в Манила при завръщане в родината си.
1986 г. — Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1 700 души в радиус от 20 km.
1989 г. — Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с Народна република България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.
1991 г. — Латвия обявява възстановяване на пълната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември.
1991 г. — Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия Августовски пуч в Русия.
1993 г. — В България стартират залозите в играта Еврофутбол.
1994 г. — Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежянг — загиват над 700 души, материалните щети са за 1,6 милиарда долара.
1999 г. — С два взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.
2000 г. — Опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница Курск са прекратени. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял.
2002 г. — Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещение в България и уверява българската общественост, че Процесът срещу българските медици в Либия е деполитизиран.
2004 г. — При серия от взривове в столицата на Бангладеш – Дака загиват 22 души.
2006 г. — Русия изплаща предсрочно целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара.

Родени

63 г. — Клавдия Августа, дъщеря на император Нерон († 63 г.)
1165 г. — Филип II, крал на Франция († 1223 г.)
1643 г. — Алфонсо III, крал на Португалия († 1675 г.)
1754 г. — Уилям Мърдок, шотландски инженер († 1839 г.)
1765 г. — Уилям IV, крал на Великобритания († 1837 г.)
1780 г. — Ерней Копитар, словенски езиковед († 1844 г.)
1789 г. — Огюстен Луи Коши, френски математик († 1857 г.)
1796 г. — Ашър Браун Дюранд, американски художник († 1886 г.)
1813 г. — Йозеф Грол, баварски пивовар († 1856 г.)
1816 г. — Шарл Жерар, френски химик († 1887 г.)
1862 г. — Емилио Салгари, италиански писател († 1911 г.)
1871 г. — Леонид Андреев, руски писател († 1919 г.)
1872 г. — Обри Биърдсли, английски художник и поет († 1898 г.)
1886 г. — Борис Стателов, български морски офицер († 1959 г.)
1889 г. — Ричард О'Конър, английски генерал († 1981 г.)
1891 г. — Иван Орманджиев, български историк († 1963 г.)
1898 г. — Йон Ритмайстер, германски лекар († 1943 г.)
1901 г. — Пенка Касабова, български педагог († 2000 г.)
1902 г. — Ангел Каралийчев, български писател († 1972 г.)
1905 г. — Петко Попганчев, български офицер, летец († 1983 г.)
1906 г. — Фриц Фреленг, американски аниматор († 1995 г.)
1909 г. — Боян Атанасов, български юрист, дипломат и преводач († 1997 г.)
1912 г. — Робърт Пайк, американски писател († 1981 г.)
1913 г. — Фред Агабашиян, американски автомобилен състезател († 1989 г.)
1915 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик († 1997 г.)
1920 г. — Кристофър Робин Милн, английски писател († 1996 г.)
1923 г. — Шимон Перес, президент на Израел, Нобелов лауреат през 1994
1924 г. — Артур Янов, американски психолог
1925 г. — Тома Караджиу, румънски актьор († 1977 г.)
1933 г. — Чавдар Добрев, български литературен и театрален критик
1934 г. — Джон Хол, американски физик, Нобелов лауреат през 2005
1936 г. — Уилт Чембърлейн, американски баскетболист († 1999 г.)
1938 г. — Кени Роджърс, американски кънтри певец
1939 г. — Йозеф Лауфер, чешки поп певец
1939 г. — Фестус Могае, президент на Ботсвана
1945 г. — Аспарух Никодимов, български футболист и треньор
1945 г. — Лев Албурт, украино-американски шахматист
1947 г. — Емил Табаков, български диригент и композитор
1947 г. — Иглика Василева, българска литературна преводачка
1951 г. — Глен Хюз, английски рок музикант и певец
1952 г. — Иржи Пароубек, чешки политик, премиер на Чехия
1961 г. — Владо Любенов, български поет
1963 г. — Мохамед VI, крал на Мароко
1964 г. — Николай Кънев, български писател
1967 г. — Кери-Ан Мос, канадска филмова актриса
1967 г. — Серж Танкиан, арменски рок музикант (System of a Down)
1973 г. — Сергей Брин, американски предприемач
1979 г. — Келис, американска R&B изпълнителката
1984 г. — Ализе, френска певица
1986 г. — Юсейн Болт, ямайски лекоатлет
1989 г. — Джъд Тръмп, английски професионален играч на снукър
1989 г. — Хейдън Пенетиър, американска актриса

Починали

1131 г. — Балдуин II, крал на Йерусалим (* ок. 1058 г.)
1434 г. — София Монфератска, византийска императрица (* ? г.)
1568 г. — Жан дьо ла Валет, велик магистър (* 1494 г.)
1614 г. — Ержебет Батори, унгарска графиня, серийна убийца (* 1560 г.)
1762 г. — Мери Монтегю, английска аристократка (* 1689 г.)
1814 г. — Бенджамин Томпсън, британски физик (* 1753 г.)
1823 г. — Марко Бочар, революционер (* 1790 г.)
1838 г. — Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен (* 1781 г.)
1901 г. — Адолф Фик, немски физиолог (* 1829 г.)
1912 г. — Стоян Зимбилев, български духовник и революционер (* 1860 г.)
1940 г. — Лев Троцки, руски политик и идеолог (* 1879 г.)
1943 г. — Абрахам Мерит, американски писател (* 1884 г.)
1943 г. — Хенрик Понтопидан, датски писател, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
1944 г. — Стоян Мурджев, български революционер (* ок. 1894 г.)
1947 г. — Еторе Бугати, италиански конструктор и индустриалец (* 1881 г.)
1952 г. — Младен Калеев, български граничар (* 1915 г.)
1957 г. — Лалю Метев, български индустриалец (* 1885 г.)
1957 г. — Хералд Свердруп, норвежки полярник, метеоролог и океанограф (* 1888 г.)
1964 г. — Палмиро Толиати, италиански комунистически ръководител (* 1893 г.)
1966 г. — Никола Балабанов, български литературен историк и театрален критик (* 1893 г.)
1979 г. — Джузепе Меаца, италиански футболист (* 1910 г.)
1979 г. — Димитър Станков, български художник (* 1925 г.)
1979 г. — Иван Унджиев, български историк (* 1902 г.)
1982 г. — Максим Наимович, български литературен критик (* 1921 г.)
1983 г. — Бенигно Акуино, филипински политик (* 1932 г.)
1991 г. — Волфганг Хилдесхаймер, немски писател (* 1916 г.)
1995 г. — Субрахманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат (* 1910 г.)
1997 г. — Юрий Никулин, руски комедиен актьор и клоун (* 1921 г.)
2005 г. — Робърт Муг, създател на синтезатора (* 1934 г.)
2010 г. — Георге Апостол, румънски политик (* 1913 г.)
2013 г. — Чарлс Фулъртън, американски астронавт (* 1936 г.)