Financial Times: Кристалина Георгиева е упорита и откровена, с хумор и добродушие

Дата: 16/09, 15:43

Кристалина Георгиева има необикновено ясен спомен къде и кога открива първата си банкова сметка.

Годината е 1987, Георгиева е на 34 години и току що е пристигнала като научен сътрудник в Лондонското училище по икономика от родната си България, тогава под комунистическо управление.

На ъгъла на университета се намирала банка, в която е депозирала стипендията си от 361 паунда и 21 британски лири, които бе донесла със себе си от България.

"Всичко беше толкова ново и различно от това, което бях преживявала преди", казва Георгиева 30 години по-късно.

Изключителният старт на Кристалина Георгиева в капиталистическата финансова система не й попречи да започне кариера в предните редици на създаването на икономическа политика, обхващайки Вашингтон и Брюксел.

Сега тя е готова да управлява световния кредитор, пише в анализ Financial Times, предава Vesti.bg.

Ако не настъпи обрат през идните седмици, Георгиева ще бъде избрана от борда на МВФ като управляващ директор, заменяйки Кристин Лагард, която подаде оставка от поста, за да оглави Европейската централна банка.

Георгиева получи подкрепа от френския президент Еманюел Макрон, както и на останалата част от ЕС. Георгиева получи и "мълчаливата подкрепа" на САЩ, без да се появят някакви съперници.

Тя може да поеме поста в изключително трудно време: заради започналото забавяне на световната икономика, предизвикано от търговското напрежение и сериозните сътресения в някои от страните с нововъзникваща икономика като Аржентина, която получи спасителна помощ от МВФ на стойност 57 млрд. долара.

Хората, работили с Георгиева, казват, че тя е упорита и откровена – с хумор и добродушие, които могат спечелят симпатиите на скептиците.

Също както Лагард, Георгиева има проницателен политически инстинкт и способността да предизвиква консенсус между различните избирателни райони.

"Смятам, че тя е забележителна личност. Не се отклонява от конфликта, но не го и търси", казва за Георгиева Маргрете Вестагер, еврокомисар по конкуренцията. Тя работи заедно с Кристалина Георгиева в Европейската комисия.

"Хората я харесваха, защото тя би казала как вижда нещата по специфично конкретен начин", посочва Вестагер.

Георгиева е била от привилегированите деца в София като дъщеря на строителен инженер, който е ръководил държавните проекти за пътното строителство. Баща й е внук на знаменития революционер от 19 век Иван Кършовски - адвокат и журналист, участвал в изграждането на новата българска държава след обявяването на независимостта от Османската империя.

Юношеството й преминава трудно след болестта на баща й, което води семейството до тежко финансово положение, от което Георгиева добива уроци за цял живот:

"Колкото по-труден е животът, толкова повече умеете да се усмихвате", казва Георгиева пред Financial Times през 2017 г. "Да се паникьосам? Би ли помогнало? Не, това ме накара да порасна много по-бързо", казва Георгиева тогава.

Кристалина Георгиева е завършила Политикономия и социология в престижния Висш икономически институт Карл Маркс през 1976 г. и избира академичната кариера.

През 1986 г. тя защитава докторска дисертация на тема, която тогава се е смятала за смела от един източноевропеец: политиката в областта околната среда и икономическия растеж в САЩ.

Академичният успех я отвежда в Лондонско училище по икономика и политически науки, а след това до Масачузетския технологичен институт в Бостън - нейният трамплин за Световната банка.

Мандатът й там обаче завърши рязко със зората на втория мандат на Жозе Мануел Барозу като президент на ЕК. Когато българският кандидат за Комисията отпадна, Барозу позвъни на премиера Бойко Борисов и тогавашният президент на Световната банка, Робърт Золик, а Георгиева в този момент пътува със самолета за Брюксел.

"Веднага я харесах", заявил Барозу, който сега е част от ръководството на Goldman Sachs International. "Тя е добър комуникатор, обединява екипа…, не типичният профил на технократите, с които понякога се връзва МВФ", допълва той.